На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или

 На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница. Тя е знак на здраве, дълъг живот, плодовитост и обилие. Изработва се от извит памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е знак на непорочност, непорочност и наслада. Бели са празничните облекла на булката, светците и ангелите също са облечени в бели облекла. Червеното е цвят на жизнеспособност, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В обичайна българска женитба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, с цел да защищава от зло и да носи здраве. Такава е магическата му мощ в мартеницата.

 В Родопите мартениците се вършат от разнообразни цветове. В Софийско и Мелнишко главните цветове са наследник и червен. Синият цвят е въплъщение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за изобилие, здраве, възобновление, тържественост. Конците, участващи в изработката на мартеницата, се усукват наложително наляво. Традиционната българска мартеница включва разнообразни детайли - знаци: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предотвратяване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие). В националната визия на българите Баба Марта е жена. Тя е с изменчив темперамент и по тази причина и времето през месеца е изменчиво. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и ласкаво. Според поверие, пристигнало от древността, мартеницата носи здраве, благополучие и дългоденствие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

 Най-разпространената легенда, обвързвана с мартениците и възпята в доста национални песни и предания, споделя историята за Кубратовата щерка Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух. Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. Минало време, могъщият хан умрял. Тогава хазарите, едни от неговите мощни врагове, нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят им, Хан Ашина, предложил на синовете на Кубрат да го признаят за техен държател. Това било изискването, с цел да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване. Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан да останат единни и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян, те да останат при хан Ашина до момента в който някай от тях откри свободна земя. След това този, който откри земя и сътвори нова българска страна щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат.

 И по този начин, братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина. Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, изпратен от Аспарух, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Птицата можела да им покаже пътя, само че те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Така тя желала да уведоми брат си Аспарух, че към този момент са наоколо. Но тъкмо момент, преди да пуснат птицата да полети, се появили преследвачи от хазарите, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Той очаквал появяването на брат си Баян и сестра си Хуба. Хуните, знаейки силата на българското оръжие, се изплашили и обърнали конете си обратно.

 Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите и ще им припомня за славната България на Кубрат и за неговия завет - постоянно да са единни. Това се случило на първи Март. Така се родило и името на мартеницата. Оттогава на тази дата всички българи се окичват с червено-белите конци, като спомен за оня отдалечен ден и като талисман за здраве, наслада и триумф.

 Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският бит за избиране дневно. От 1 до 22 март всеки си намисля един избран ден от този интервал и по него съди каква ще е годината - в случай че е безоблачен, ще е сполучлива, в случай че вали и времето е неприятно - ще има компликации. Извън българската етническа територия мартениците се срещат единствено в някои области на Румъния и Молдова, т.е. отново тук-там, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват догатки, че мартениците са завещание от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези догатки е обстоятелството, че мартениците са типично български знак, на наследниците на тракийските земи.

 Честита Баба Марта на всички. Да закичим себе си и приятелите си с мартеници - да прогоним лошотията и единствено положителни неща да ни съпътстват. Да си пожелаем здраве, дългоденствие и шанс.

Инфо: www.bizimi.com www.bulgaria.utre.bg

Картина: Васил Горанов, художник